Прибира ми се снощи моят дядо,
рекох снощи, но зарана бе почти.
Абе уж дядо, ама сърце му младо.
Зарязвал "Трифон Зарезан" личи.

Надясно се клатушка и наляво
умилква се, че малко закъснял,
вика ми: "Привет, мила моя бабо!
Аз май, че леко съм се поналял."

Леле, какво дойде ни до главата
и то на старини - да ставаме резил.
Тръшнах му сърдито аз вратата,
рекох: "Тук вече да не си се появил!"

Излезе уж, пък после пак се върна, 
фиксирал поглед някъде зад мен,
олюла се и през коридора тръгна
на закачалката бе балтона закачен.

Взема го, много бавно го облече,
ала ми казва:"Не ми е по размер."
Леко кимнах:"Спокойно бе човече,
е нали те нямаше, та имах кавалер.

Нали знаеш (почнах да се шегувам)
те поводите много са, не само един,
и аз снощи реших да попразнувам,
но не с Трифон, ами... с Валентин."

(а)

баба Ана

15.02.2007г

цикъл "Похортували си баби млади"
цикъл "Акростихове"
Етчи - Анета  С.